http://www.epochtimes-bg.com/2012-01/bultaka/2012-01-15_23.html
Българското село и земеделието спасяват страната от кризата, а България връща славата си на страна, произвеждаща екологично чисти храни за половин Европа? - Харесва ли ви този сценарий? А реален ли е той?
„Животът в българските села се е превърнал в тежка социална съдба, която произтича от задълбочаващото се тежко неравенство между града и селото в България. Да си жител на село означава да си беден и лишен от достъп до всякакви услуги, в т.ч. транспорт, здравеопазване и образование. Пребиваването на село е мъчително усещане за човек втора ръка, който се бори с такива немислими другаде проблеми като: къде да изпрати децата си да учат, къде да се лекува или как да се защити от крадци по всяко време на денонощието.
Българското село – еманация на тежко неравенство
Българите трябва да се разделят с представата за селото като място за романтични изживявания и старомодна патриархалност. Сега селото е място, където се води борба за всекидневно оцеляване, уви с предизвестен край.
Друг парадокс е, че днес „типичният български селянин, който обработва земята, всъщност е турчин или българомохамеданин”, твърди социалният антрополог Харалан Александров. Според него отдавна за българите е станало много по-престижно да живеят в града, или ако не могат да го сторят, то поне се стараят потреблението им да е като това на гражданите, т.е. да консумират рекламираните по телевизиите продукти. „Веднага се разбира, че това вече не е село, а чезнеща общност на хора, които преживяват главно от пенсии и социални помощи на фона на пустеещите земи и пасища”, твърди още Александров.
Заедно със свои колеги той работи по европейската програма „Лидер” за развитието на селските райони в България. Замисълът е, иницативни групи да поемат ролята на локални агенции за развитие на отделните селски кметства. „Инициативата обаче е закъсняла. Много от процесите в селските райони са прехвърлили критичната си точка. Така например качествените, активните, образованите и предприемчивите селски жители вече са в градовете или в чужбина. Оставащите на село просто нямат ресурс за да започнат предприемаческа дейност”, е констатирал Александров след обиколките си из селата.
Пари на вятъра?
За съжаление дори подкрепата на европейските фондове може да се превърне във фактор за задълбочаване на неравенството между града и селото. Според икономиста Ивайло Семов ежегодно в българските села се инвестират 3 милиарда евро от европейската Програма за развитие на селските райони. Средствата обаче преимуществено попадат в ръцете на едри арендатори и предприемачи, които предпочитат да реинвестират получените от бюджета на Евросъюза средства в чисто градски райони и дейности или дори в чужбина.
Проблем пред инвестициите в селата е не само лошата им инфраструктура, а и човешкият капитал. Според Харалан Александров липсата на услуги и териториалната изолация превръща селските райони в ареали за живот на аутсайдери – хора или без образование или с ниско такова, на възрастни хора или просто на туристи. „Докато селските райони около големите градове имат бъдеще, то отдалечените и обезлюдяващи се села са обречени да се превърнат от резервати на един отминал живот в самозалесяващи се гори върху някогашните плодородни земи. Да попаднеш на разрушени и напуснати махали е нещо съвсем обичайно в планинските и полупланинските райони. Това не е драма, а по-скоро пропуснати шансове за живот в чиста среда и в условията на модерна икономика, т.е. при висок стандарт на живота”, заключава Александров.
... а спасение дебне отникъде
„Допреди година българските земеделски стопани нямаха дори правото да продават директно продукцията си на пазара. Налагаше им се да пласират произведеното през мрежи от изкупчици и преработватели на селскостопанска продукция, т.е. бяха ощетявани от монополните цени. В Западна Европа производството на екологично чисти храни се подкрепя и на местно, и на европейско равнище.
Отскоро и в България е разрешено, дребните производители на аграрна продукция да се занимават и с нейната преработка. "Това важи основно за млечните и месните продукти”, казва експертката в програма „Лидер” Валентина Данева. Голям бич, според нея, е бягството на младите жени от селата. „Разпространените в България „чалгаджийско-силиконови” представи за развитието на младите момичета предопределят тяхното оставане в градовете след завършване на училище. Демографският дисбаланс оставя много селски ергени без шансове за семейство. Алкохолизмът е повсеместно разпространен в селата”, твърди Данева. Според нея очакванията, че селският туризъм ще оживи районите с атрактивна природа и климат, са прекомерни. Този вид дейност се развива стихийно и без концепция за изграждане на туристическа инфраструктура – спорт, маршрути и места за посещение с историческа стойност или лечебна цел. На практика къщите за селски туризъм в България се превръщат в места за консумация, категорични са експертите от програмата „Лидер” за развитие на местната инициатива в селските райони.
Благодаря Ви, за отворената тема!
Да, трудно е, но има лъч надежда!
През последните години се заговори за истински вкусове и аромати на земеделска продукция.
Много майки се замислиха за храната на децата им.
Бавно и трудно беше, докато осъществим контакти, но се намериха експериментатори, които предпочитат седмичното купуване на естествено отгледани продукти.
Няколко семейства инвестират във възрастни, които обичат работата в градините, обора и на полето.
Какво печелят?
Едно от петте семейства е дежурно в поредната седмица, за да дойде и получи продукцията.
Спестяват си притесненията, за опашките по молове и пазари.
Спестяват си притесненията, за качеството на продуктите, защото виждат технологичният процес и заедно решават, за вида и количествата.
Вярвам, а и го виждам, че градът се обръща с лице към работещите на село.
Проблемът е в нас, живеещите на село, че не търсим директния контакт с постоянни потребители.
Приятен и добротворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
Добре сте уцелили потребността на хората и сте намерили реализация на произведеното.Все пак човек е нужно да търси начини за оцеляване!!
Наистина би било ползотворно и за двете страни - хем истинска храна ( за деца и възрастни) ,хем заплащане на труда на хората ,които са ги произвели .
Дано да стане по- масово обръщането с лице към хората,работещи на село.
Не малкото трудности ,с които се сблъскват хората по селата дано да бъдат поне малко компенсирани със заплащане на техният труд.
знаете ли, че на село хора умират от инфаркт, като не могат да си нахранят животните... цели стада изчезват. Но това не го пише в бюлетина на Полицията с което само ни занимават медиите
Милиардите, които трябва да допринесат за отлепване на държавата от блатото на изостаналостта си текат и... промяна нама и няма да се случи.. и това никого тук не тревожи. НИТО ЕНТУСИАЗИРА, ОСТАВЕНО В РЪЦЕТЕ НА ЧИНОВНИЦИТЕ... на ДФЗ ... Защо в ЕС на селяните субсидиит са високи няколко пъти в сравнение с нашите знаем, но защо там ги получават до декември през стопанската година, н у нас, въпреки, че ЕС ги е првел на държавата, тя не ги рздава вече трета година и си определи нов срок- до 30 юни следващата година.
ВЕЧЕ СМЕ МОНО КУЛТУРНО ЗЕМЕДЕЛИЕ И УНИЩОЖЕНО ЖИВОТНОВЪДСТВО НИКОЙ НЕ ДИСЦИПЛИНИРА АРЕНДАТОРИТЕ....ТЕ СЕТ САМО ЖИТО И СЛЪНЧОГЛЕД... КАКВИ РАБОТНИ МЕСТА... И САМО ТЯХ СТИМУЛИРАТ... ТУК ИМА ВЪЗМОЖНОСТИ, НО УПРАВНИЦИТЕ ГИ ПРОСПИВАТ
Имам престава само от обикновените хорица,които се чудят как да оцелеят.А с малкото земя,която имат и са я дали в кооперации се чудят какво да правят .
В тази държава вече какво ни остана - само една земя!!!!
